Пол се връща в класната стая Inspire article
Превод Елисавета Маламова. Както всеки учител знае, да си учител съвсем не е лесна работа. Тогава, какво би накарало един опитен специалист по биоинформатика да…
След пет години в Европейският институт по биоинформатика (ЕИБИ)w1 в Хинкстън, Обединеното Кралство, Пол Матюс прави смела крачка. По програмата, наречена Следдипломна програма за учители (Graduate Teacher Programme)w2, Пол ще прекара една академична година, преподавайки в английски училища, след което се очаква да издържи всички стандартни изпити за придобиване на квалификация за учител. Идеята на тази програма е да насърчи професионалисти, и в частност учени, с финансово обвързване, да започнат да преподават и да запълнят хроничният недостиг на учители по природни науки.
„Чувствам се късметлия да попадна в тази програма. В областта, в която работя тя включва академично подпомагане от университета в Кембридж и няколко много добри местни училища с партньорството на местното настоятелство”, обяснява Пол. В новата си работа той ще обучава деца от 11 до 16 години по биология, физика и химия, и ученици от 16 до 18 години по специални предмети – биология и анатомия, за ниво А и за бакалавърска степен.
Пол е имал много причини, за да вземе това решение и определено доста време, за да премисля. Миналата година той претърпява тежка сърдечна операция и през трите месеца период на възстановяване е мислел за бъдещето си.
„Бих препоръчал сърдечна операция на всеки, който иска да намери цел в живота си!”, шегува се той. „Случилото се ми даде време да седна и наистина да се замисля за това какво да правя оттук нататък и какво е правилно за мен в този етап от моята кариера. Работих в индустрията и академията много години и наистина исках промяна.”
Той напуска ЕИБИ, намиращ се в кампуса нар. Wellcome Trust Genome Campus, близо до Кембридж, който е част от Европейската лаборатория по молекулярна биология (ЕЛМБ). Там учените събират, съхраняват и класират данни от биологични образци, включително белтъчни вериги и макромолекулни структури, един вид списък от части на много живи организми, така че други изследователи могат да използват тези данни, за да изследват как индивидуалните компоненти се свързват, изграждайки сложни системи.
Ръководейки програма в института за подпомагане на индустрията, Пол е работил върху влиянието на напредъка в биоинформатиката върху промишлеността. Програмата осигурява обучение и данни, развива стандарти за биоинформатика, подпомага партньори в индустрията с технически разработки и възможности за връзки. Партньорите на Пол са от области като биотехнология, фармацевтика, селско стопанство, хранене, медицина.
Решението на Пол да смени работата има емоционално и практично съображение. „Винаги съм изпитвал удоволствие от преподаването и то е било част от моята работа”, казва той. През неговите 13 години в областта на бионформатиката, в GlaxoSmithKline и академични организации, включително Wellcome Trust Sanger Institute и ЕИБИ, той е натрупал богат опит в преподаването и за него е удоволствие да говори пред 20 или 200 души, но той казва „ До момента беше предимно пред възрастни, а те винаги се интересуват от наука!”. Програмата Graduate Teacher Programme, обаче позволява на Пол да осъществи стара мечта. „Често съм мислел да стана учител, но никога не съм имал финансовите условия да го направя”, казва той. „Аз мислех сериозно за това преди да дойда в ЕИБИ, но тогава имах малко семейство и много отговорности. Сега, нещата са установени и програмата позволява да се обуча, като в същото време имам стабилен доход.“
Друг убедителен фактор за Пол са били неговите деца. „Общувам с децата ми, за това какво учат в училище и имам поглед за това какво става в училищата. Искам моите деца да имат добро образование по всички предмети, но е наивно да се очаква това, тъй като има недостиг на учители, особено по природни науки. Учителската работа не е лека и аз не мисля, че мога да очаквам моите деца да бъдат обучавани добре, освен ако, аз не съм подготвен за това и не се опитам да го направя. Така че , казах си – защо не?”
Пол смята, че науката страда повече от другите дисциплини, когато дойде време децата да избират предметите, които да изучават. „Ако науката не е предавана по начин, които учениците могат да я разберат, тогава те просто бързо я изоставят”, казва той. „Ако дори преподавателите не са заинтересовани- защото заместват някого или са временно учители, както се случва често- те не могат предадат усещането за предмета. Ако не е нещо, за което те са силно заинтересовани, как ще накарат децата да бъдат?
„Но не е въпросът само в начина, по който се преподава. Науката като предмет е най-лесно да се занемари, ако е в конфликт с други предмети. Не сте чували за някой, които отива на частни уроци по физика или химия, както по френски език, например”.
Независимо от предизвикателството, обаче, Пол има позитивни очаквания за неговата нова кариера. „Мисля, че привличането на децата към науката- намирането на начин да ги ангажираме и да направим науката достъпна за тях , ще бъде наистина едно предизвикателство, което си струва. Това ще бъде най-трудната част – да се намери начин потенциално незаинтересованите тийнейджъри да видят каква голяма част от техния живот е свързана с науката и научните постижения.”
Пол вече има опит в това предизвикателство – от няколко седмици практикува в приемно училище.” Един от тези дни се случи да бъде тестов за десет годишни ученици. Това беше техният първи урок по природни науки, научавайки как да запалят Бунзенова лампа и да правят опити с пламък”, казва той. „ Гледайки лицата им, бях убеден, че никой от тях не скучае. Не всеки урок по природни науки е толкова забавен, но ако видите пламъчето в очите им, когато виждат нещо ново или разбират нещо от първи път, това истински изпълва.
„Аз не съм толкова наивен да си мисля, че всички ученици ще искат да продължат да изучават наука. Нещо, което със сигурност се случва – децата да губят интерес, между онези вдъхновяващи години, когато са още малки и през периода на съзряване, когато трябва да избират между различни учебни предмети, и аз се надявам да разбера какво е. За другия пол, може би, или възприемането на науката е твърде трудно, или недостатъчно прието.
„Не си въобразявам, че бих могъл да направя от тях брилянтни учени, но ще бъде хубаво да направя някаква промяна в този смисъл – да имам принос в създаването на добре образован човек. Може би един ден ще се обадя на водопроводчик и той ще бъде един от моите бивши ученици, и ще бъде просто прекрасен човек. Нещо повече, получавайки докторска дисертация, изпратена ми от бивш ученик ще бъде дори повече от прекрасно!”
Web References
- w1 – Интернет адрес на Европейският институт по биоинформатика www.ebi.ac.uk
- w2 – Повече информация за Програмата www.tda.gov.uk/Recruit/thetrainingprocess/typesofcourse/gtp.aspx
Institutions
Review
За всеки, който се изправя пред дилемата дали да започне кариера като учител по природни науки и за онези, които вече са такива, но имат съмнения дали са взели правилното решение-тази статия дава отговорите. Интервюираният Пол Матюс разказва за причините, които са го подбудили да стане гимназиален учител. Неговото решение, основано на комбинация от уникални лични, финансови и социални обстоятелства, е доста окуражаващо.
Тази статия може да бъде тема за обсъждане във всеки урок. С въпросите като: „Направил ли е Пол правилното решение?, „Би ли бил по-добър като учител, или ще съжалява ли?, или „В позиция ли е да допринесе повече на обществото като учител?“ , могат да се предизвикат оживени разговори между учениците, особено като се има предвид, че статията засяга самите ученици.
Михиалис Хаджимарко, Кипър