На пост: сурикати супер герои Understand article

Превод: Петя Божкова. Мико Таталович от Университета в Кеймбридж Великобритания изучава живота на сурикатите. Защо тези малки месоядни животни живеят на групи?…

Флауър е международно известна телевизионна звезда. Сериалът, излъчван по „Дискавъри Чaнъл” – „Имението на сурикатите” направи нейното малко, сладко личице популярно по цялото земно кълбо. Направен бе и биографичен филм, придружен от книга: „Имението на сурикатите: Историята на Флауър от Калахари.”

Историята на Флауър достига до света само благодарение на изследователските усилия на учени от Университета в Кеймбридж, Великобритания, които поставят началото на проекта „Сурикатите от Калахари” ^w1 преди 15 години и които оттогава изучават ежедневно живота на няколко групи сурикати. Такива дългосрочни теренни проекти са интересни за бихейвиоралната (поведенческа) биология, защото позволяват натрупването на огромни количества данни за всеки аспект от живота на животните, позволявайки на учените да задават и отговарят на все по-детайлни въпроси за тяхната еволюция.

Когато не е пред камера, Флауър, като всеки сурикат (Suricata suricatta) има две основни грижи – да търси храна и да избегне самата тя да стане плячка. А когато дойде точното време (и точният мъжки) и трета грижа й се стоварва на главата – размножаването. Такава е природата на естествения подбор: само тези, които оцелеят достатъчно дълго, за да се размножат, ще разпространят гените си в следващото поколение. Флауър е потомка на много поколения успели да оцелеят сурикати . Това означава, че тя се е адаптирала към условията така, че да оцелее въпреки многото хищни видове по петите й.

Хищни птици, диви котки, чакали, змии…. Ако е по-голямо от сурикат и яде месо, най-вероятно е заплаха. Да живееш в група е предимство, повече очи виждат по-добре. Сурикатите, обаче, са развили още по- усъвършенствана стратегия, за да избягат преследвачите: поставят караули^w2, по-често по един, но понякога по няколко наведнъж. Като войници на пост, сурикатите часови оглеждат хоризонта от някоя издигната позиция и известяват за опасностите със специален сигнал, наречен „песента на караула”. Имат превъзходно зрение, което им позволява да виждат хищниците отдалеч. Да имат някого на пост намалява възможността за неочаквана атака и позволява на останалите в групата да не бъдат толкова бдителни.

Поведението на часовите може да изглежда алтруистично, тъй като те помагат на другите за собствена сметка – когато са на пост, те не само изразходват енергия и губят ценно време вместо да търсят храна, но са и изложени в по-голяма степен на атаки от хищници. Но, в действителност, алтруистично ли е тяхното поведение?

Моята изследователска група разучава конфликтите и сътрудничеството в обществата на сурикатите, и част от изследванията поставят акцент върху постовите. Един от основните въпроси е защо някои сурикати прекарват повече време на пост, отколкото други. Отговорът на този прост въпрос ще ни даде ценна информация за еволюцията в социалното поведение. „Защо някои хора са по-социални от други” и „Как е възникнало първоначално нашето чувство за принадлежност към общност и идеята да помагаме на другите?” Докато търсим отговори на тези въпроси, изучаваме животни като сурикатите, които ще ни дадат първоначални отговори и ще ни помогнат да формулираме и тестваме теории.

Флауър стои на пост по дървета, дънери, храсти, туфи трева, използва дори и човешки глави. Средната височина на позициите, от които сурикатите наблюдават е около 60 см, като най-смелите сурикати когат да изкачат дървета, високи до 6 м. Височината на позицията, която заема суриката – пазач зависи и от растителната покривка – през дъждовния сезон, когато тревата е висока, сурикатите наблюдават от по-високи постове, за да могат да виждат над тревата. Това съответства на факта, че върху поведението на дивите животни оказва влияние средата, която ги заобикаля когато се изучава поведение е важно да се отчитат и ефектите на средата.

Поведението на часовите се отличава при отделните сурикати. Някои стоят на пост по-често, за по-дълго и на по-високи позиции – и затова ние сме ги нарекли „супер часови” – въпреки че не знаем дали тези индивиди са и най-ефективни при засичане на неприятели. Колкото по-дълго стоят на пост, толкова по-вероятно е да известяват за своята бдителност при защита на групата, така че сурикатите да са спокойни. Супер часовите по-принцип са и по- бдителни животни – дори и когато не са на пост, а търсят храна, често спират и проверяват околностите за нещо подозрително. Изглежда, също така, че супер часовите имат по-високи нива на стрес хормона кортизол. Това повдига въпроса дали този хормон е причината или следствие от тяхното поведение. Бъдещи изследвания могат да проверят как чрез повишаване или намаляване на нивото на кортизол ще се промени поведението на сурикатите – чрез вкарване на хормона във животното или блокирането му чрез вкарване на друга молекула.

Защо посвещаваме толкова време да разберем повече за поведението на сурикатите? Изучаването на специфично поведение като стоенето на пост е като да добавиш парче от пъзел в голямата картина на еволюцията на социалното поведение. Бихме искали да разберем как, защо и кога се е появило сътрудничеството при животните и в нашия собствен вид. Бихме искали да разберем защо сме токова различни от другите животни. Бихме искали да проучим по-добре еволюцията на живота на нашата планета и така да задоволим нашето жадно любопитство. „Защо?” е въпросът, който движи науката.

Сурикатите са чудесен модел за тестване на хипотезата, която е извлечена от теорията на еволюцията. Един от най-големите нерешени проблеми на еволюционната биология е наличието на алтруистично поведение при човека и животните. Според теорията на Дарвин за естествения подбор само най-приспособените оцеляват чрез съперничество за ограничени ресурси (храна, партньори, пространство). И въперки това виждаме животни като сурикатите, които си сътрудничат с радост, грижат се и хранят (дори кърмят) малките на другите сурикати, копаят дупки заедно, и пазят цялата група от атаки на хищници. Как теорията на Дарвин ще обясни хармоничния живот на сурикатите?

След 15 години детайлно изучаване на сурикатите, професор Тим Клътън- Брок^w3 Брокw3 от Университета Кеймбридж и неговите колеги твърдят, че сурикатите въобще не са алтруисти. Наблюдават доста егоистично поведение сред животните. Класически пример, публикуван в списание „Science”, е откритието, че постовите сурикати наблюдават от безопасни места и само след като са се нахранили добре (Clutton-Brock et al, 1999). Освен това, да забележиш пръв хищника в повечето случаи означава и пръв да избягаш. Това предполага, че директните, егоистични облаги са в основата на еволюцията на това социално и смятано за алтруистично поведение. Въпреки това, все още не знаем защо сурикатите стоят на пост и защо някои от тях са толкова добри пазачи. Най-скорошната ни хипотеза е, че добрите търсачи на храна – сурикатите, които са най-ефективни при улова на плячка- са също така и най-добрите постови, защото прекарват по-малко време в търсене на храна и имат повече време и енергия за изразходване в други дейности. Но доказателствата в подкрепа на тази хипотеза са все още твърде недостатъчни. Моите изследвания могат да помогнат да получим отговори на някои от тези въпроси. Надявам се, сурикатите не го правят само за пред камерите!

Обществото на сурикатите

Сурикатите (Suricata suricatta) са малки месоядни бозайници, тежащи средно под килограм. Населяват сухите области в Южна Африка и живеят в социални групи от 2 до 50, съставлявани от една доминираща двойка и различен брой подчинени сурикати, които могат да бъдат или да не бъдат свързани с доминиращата двойка. Тези членове на семейство Мангусти (Herpestidae) се хранят предимно с членестоноги (насекоми, паяци и други подобни), а понякога и с малки бозайници, влечуги и луковици.

Живеят на територии с по няколко дупки за спане, от които предприемат всекидневни експедиции в търсене на храна. В зависимост от наличието на храна и хищници в близост до дупките, сурикатите или прекарват по няколко нощи в една и съща, или пък ги сменят по-често.

Средно в едно котило се раждат между три и четири малки, които престояват под земята около три седмици. Докато малките се хранят с мляко, възрастните се връщат в една и съща дупка. На четири седмици малките сурикати започват да излизат с групата и през първите три месеца от живота си биват харанени от възрастните с безгръбначни и малки гръбначни животни.

Сурикатите достигат полова зрялост на около една година. На 18-30 месеца мъжките доброволно напускат групата и се присъединяват към съществуваща група или сформират нова с несвързани с тях в роднински връзки женски. Порасналите женски, особено бременните, могат да бъдат изгонени от бременната доминираща женска, това намалява шанса малките на доминиращата женска да бъдат изядени от други женски.

Повечето женски се завръщат в групата след като доминиращата женска е родила, но някои могат за постоянно да се отделят и да образуват нови групи с несвързани с тях мъжки.

Доминиращите сурикати живеят между 6 и 10 години, като най-възрастните индивиди в проекта „Сурикатите от Калахари” достигат почти 13 години. Възрастта на подчинените сурикати е по-трудно да се определи, тъй като много от тях са отлъчни или се отделят на около три години и в последствие биват изгубени за регистрите на проекта. Най-важните причини за смъртността сред сурикатите са хищниците, битките с други сурикати (включително убийства на малки), болести и причинени от човека (прегазвания с коли) – но за около две-трети от сурикатите в проекта причините за смъртта им са неизвестни – те просто изчезват.

Сурикатите са чудесен вид за изследване на бихейвиоралната биология и екология, защото могат да свикнат с човешко присъствие и наблюдение, дневни животни са и търсят храна на сравнително открити места, и могат да бъдат следвани, и наблюдавани лесно. Тяхната социалност е аспектът от живота им, който интересува най-вече еволюционните биолози. Защо живеят на групи? Защо младите възрастни остават в групата и си помагат? Какви са еволюционните конфликти между индивидите в групи и как ги разрешават?

Предимства на живота в група

За сурикатите има смисъл животът в група, защото няма достатъчно свободна земя за установяване на собствена територия – повечето подходящи земи са завзети от други групи, а и негостоприемната пустиня прави оцеляването сам трудно.

Повечето женски се завръщат в групата след като доминиращата женска е родила, но някои могат за постоянно да се отделят и да образуват нови групи с несвързани с тях мъжки.

Доминиращите сурикати живеят между 6 и 10 години, като най-възрастните индивиди в проекта „Сурикатите от Калахари” достигат почти 13 години. Възрастта на подчинените сурикати е по-трудно да се определи, тъй като много от тях са отлъчни или се отделят на около три години и в последствие биват изгубени за регистрите на проекта. Най-важните причини за смъртността сред сурикатите са хищниците, битките с други сурикати (включително убийства на малки), болести и причинени от човека (прегазвания с коли) – но за около две-трети от сурикатите в проекта причините за смъртта им са неизвестни – те просто изчезват.

Сурикатите са чудесен вид за изследване на бихейвиоралната биология и екология, защото могат да свикнат с човешко присъствие и наблюдение, дневни животни са и търсят храна на сравнително открити места, и могат да бъдат следвани, и наблюдавани лесно. Тяхната социалност е аспектът от живота им, който интересува най-вече еволюционните биолози. Защо живеят на групи? Защо младите възрастни остават в групата и си помагат? Какви са еволюционните конфликти между индивидите в групи и как ги разрешават?

Предимства на живота в група

За сурикатите има смисъл животът в група, защото няма достатъчно свободна земя за установяване на собствена територия – повечето подходящи земи са завзети от други групи, а и негостоприемната пустиня прави оцеляването сам трудно.

Download

Download this article as a PDF