По следите на лека за рак Inspire article

Превод: Емилия Мурзова. Joan Massagué е открил тайна, която може да спаси живот. Той е експерт по процесите на клетъчно делене и разпространение на рака, както и е един…

Какво Ви накара да се отдадете на науката?

Природата и това да събирам разни неща винаги ме е очаровало. Още си спомням деня в началното училище, в който учихме за минералите. Самата идея, че металите се добиват от минерална руда, за мен беше като прозрение. Бях любопитен как работят нещата в природата, а и имах късмет да имам родители, кото също го разбираха и подхранваха. Те ме стимулираха и подпомагаха обучението ми – но без да ме притискат. Мисля, че точно това събуди в мен истинското желание да научавам повече за нещата. Отвъд любопитството сериозна роля изиграха и семейните традиции. Произхождам от семейство на три генерации фармацевти – дядо ми, чичо ми, баща ми и майка ми са фармацевти.

Съвсем естествено щом дойде време да избера какво да уча в университета, аз избрах фармацията. Обучението ми вървеше добре и аз вземах изпит след изпит, но когато достигнах четвъртата година от петгодишния период на обучение, осъзнах, че истинската ми любов е биохимията. За мен тя изглеждаше като врящо гърне, пълно с идеи. Структурата на ДНК беше разгадана преди няколко години и предостави крайъгълен камък при изграждането на много от принципите, на които се основава биохимията. Концепции като хормоналното въздействие върху клетките и възможността да разбера къде точно са били и какво са направили, ме заинтригуваха. Така реших да се прехвърля и да започна докторантура по биохимия.

Докторската ми дисертация се фокусираше върху метаболизма на гликогена и контролът му от инсулина, молекула с основно значение при диабета. Един ден ръкободителят на катедрата ме попита: „Е, с какво искаш да се занимаваш?” Моят отговор беше: „Да намеря лекарство за диабет, разбира се.” „Добър отговор, но твърде амбициозен”, бяха думите му. Заболяванията се разгадават постепенно и те щяха да ми дадат достатъчно добър проект, по който да работя. Спомням си, че поклатих глава и му отговорих вяло, но мисълта ми беше: ”но аз наистина искам да открия лекарство за диабет”.

Между 1976 и 1979г. изследователската ми теза и ранното ми развитие като учен „процъфтяваха” под вдъхновяващото напътствие на моя ментор проф. Joan Guinovart. В същото време обаче бях свидетел на ограничените перспективи за бъдеща кариера, които учените в Испания имаха. Десетилетия на пренебрегване от страна на правителството, оскъдна материална база и лош ръководен подход бяха превърнали перспективата на изследовател в една от най-неатрактивните. Така през 1979 г. започнах постдоктората си в Браун Юнивърсити в САЩ с твърдото убеждение, че това ще бъдат последните ми години като изследовател.

Представях си, че след завръщането си в Испания, ще започна кариера като фармацевт или в местния фармацевтицен завод. Вместо това в САЩ след творческия ми пост-док период с професор Майкъл Чек, аз оглавих независимата лабораторна група в Масачузетския университет. През това време пренасочих вниманието си от диабета към проучване на растежа на клетките и тъканите във връзка с раковите заболявания. През 1989 година ми предложиха място в Memorial Sloan-Kettering Cancer Center в Ню Йорк, където работя и до днес.

Сегашните Ви изследвания се фокусират върху проучването на метастазите – процесът, при който туморът се разпространява от един орган към друг и който причинява 90% от смъртните случаи от рак. Как се случва това?

Доскоро метастазите се считаха за толкова сложен процес, че дори не знаехме от къде да започнем. През последните няколко години бавно, но сигурно загадките започнаха да бъдат разгадавани. Беше невъзможно например да се обясни кое кара една клетка да се отдели от една тъкан и да се включи в друга. Но пък знаем, че за да метастазира една нормална туморна клетка, тя трябва да премине през определени генетични промени, а също и че тъканите, в които такива клетки се установяват, трябва да притежават хаактеристики, благоприятни са приемането и растежа на туморните клетки. Много хора не знаят например, че раковите клетки в рака на гърдата могат да колонизират костите, белите дробове, черния дроб и мозъка. Туморите в дебелото черво обаче обикновено метастазират в черния дроб и белите дробове и рядко в костите и мозъка. Ние не само разкриваме гените, които позволяват тези специфични миграции да се случат, но и наблюдаваме поетапно процеса.

Последните ми лабораторни изследвания например показват, че съвместното действие на 4 гена позволява на туморната клетка да напусне местоположението си и да „нахлуе” в отдалечен орган. Това става при метастазата на клетки от рак на гърдата към белите дробове. Но това, което се случва с един вид тумори не се случва с друг. Сега се опитваме да установим дали едни и същи гени участват например в разсейките на рака на гърдата в мозъка и в костите. Надяваме се, че когато установим и разберем ролята на гените, участващи в разпространението на различните видове рак, ще можем да предложим медикаменти за деактивирането на тези гени и спирането на процеса на разпространение.

Мислите ли, че ще можете да станете свидетел на откриването на лекарство против рака? Какво е необходимо за постигането на това?

Силно се надявам. Лечението на рака е отбелязало напредък през последните няколко години и към сегашния момент съществуват ефекгтивни методи за повлияване на определени видове тумори. Благодарение на напредъка в изследванията и разработването на медикаменти, някои форми на левкемията при децата са намалели с до 90%, като пациентите не показват признаци или симптоми на заболяването. Въпреки това пред нас стои дълъг път, който трябва да извървим. Необходимо е разработване на по-ефективни методи на лечение, които в същото време са по-малко токсични и по-евтини от настоящите.

Ясно е, че най-доброто изследване, това което ще даде важни резултати, изисква сътрудничеството на научен потенциал от различни сфери – затова са необходими ресурси. В момента раковите проучвания се основават на сложни техники на заснемане, на високо-дисперсионни рентгенови лъчи, на генетични анализи, на генни транскрибции, на компютърна обработка, на методите на молекулярната и клетъчната биология, на проявлението на гените и на биофизиката – всички допълващи клиничните икспертизи. Новият подход на комбиниране на клиничните и изследователските познания създава реални възможности за продуктивнно взаимодействие. Целта е в рамките на три десетилетия да научим достатъчно за биологията и генетиката на рака, така че да можем да предприемем действия.

По какъв начин резултатите от проучванията „излизат” от лабораторията и достигат до болниците, където са от огромно значение за пациентите?

Традиционните начини да се повлиява рака включително оперативни интервенции, радиотерапия и химиотерапия, са отбелязали съществен принос в намаляване на смъртността, причинена от различните видове рак. При тях методът е премахване на тумора и повлияване на тъканта около него посредством облъчване или медикаменти с цел да се спре повторна поява. Често основната цел в този подход е контрол над растежа на основния тумор, когато вероятно проблемът се крие на друго място – вторичните тумори, появяващи се в други части на тялото, когато ракът даде метастази. Доскоро изследванията и предложените медикаменти се базираха на този подход. Знаейки гените, които взимат участие при образуването на метастазите, имаме подходящи цели за разработване на ефективни медикаменти.

Въпреки това все още е рано и следващата стъпка е да се изследват възможностите. На първо място е откриването и лабораторното изпитване на потенциални медикаменти върху растителни и животински клетки. След като това стане и медикамента се окаже обещаващ, той трябва да премине през редица разработени от лекари клинични изпитвания, в които се тества върху онкоболни пациенти за да се проучи ефективността му и дали причинява странични ефекти. Това обаче е дълъг процес, който не гарантира нищо. Като цяло единици са потенциалните лабораторно разработени медикамента, достигнали до клинични проучвания, а одобряването на едно лекарство отнема поне 15 години. Това е дълъг процес, изискващ време, усилия и пари, но заслужаващ тези инвестиции, когато се открие лечение, спасяващо човешки живот.

Какво бихте казал на онкоболен или на някой, чийто близък е болен от рак, който е чул за Вашите изследвания и иска да знае кога ще има лекарство, което би им помогнало?

Това е много труден въпрос, но и доста често задаван. Обикновен отговорът ми към хората с този проблем е, че аз не съм лекар и не съм квалифициран за лечение на пациенти. Аз работя в лаборатория и съм фокусиран върху изследванията на процесите, свързани с развитието на рака, а не върху разработването на лекарства или тяхното приложение при пациентите. Отговорността при лечение на пациенти и започване на клинично изпитване например, лежи изцяло върху лекарите в болниците. Това, което е сигурно обаче е, че за да се победи рака, лекарите и учените трябва работят съвместно. Удовлетворението е огромно, когата направените от нас открития помагат на хората.

Напуснал сте Испания преди 28 години, когато сте отпътувал за САЩ и сте останал в Мемориалния център по рака Слоун-Кетъринг. Сега помагате за основаването на нов Изследователски институт по биомедицина в родния си град Барселона. Доколко е важно преодоляването на различията в изследванията, проведени в различните части на света?

Въпреки, че изследователската лаборатория е в Ню Йорк, съществува постоянно сътрудничество с други институти на местно, национално и международно равнище, включително и с Изследователския институт по биомедицина в Барселона. Това е начина, по който трябва да се проведе изследване. Учените знаят, че те не могат да работят ефективно в изолация. Въпреки, че вероятно са добри в работата си, те не биха могли да преърнат лабораторните резултати в клинично приложени изследвания, ако работят нами. Идеята е използването на научни, технологични и медицински експертизи за създаване на здрави интегрирани взаимоотношения с международно участие между институтите и болниците по света, които да споделят опита и резултатите си.

Вълнуващо е да се занимаваш с наука. Чрез този вид сътрудничество учените имат възможност да работят в лаборатории в различни страни. Талантът и страстта към науката могат да се появят отвсякъде. Някои от членовете на екипа ми са от големи градове с известни университети (като Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго, Сантяго, Мексико, Торонто, Виена, Мюнхен, Калкута, Токиа и Истанбул), но други произхождат от по-малки градчета. Един от моите студенти е израстнал в далечнат Хималайска равнина в Непал, друг – на малък остров край бреговете на Исландия, трети е от селце в северна Гърция, а четвърти например – от селска община в Аржентина. С позитивна нагласа и малко късмет, хората с талант и страст винаги намират верния път.

Що се отнася до Испания, ситуацията е доста по-различна от тази, в която аз заминах. Съществува далеч по-високо признание от страна на правителството към необходимостта да се създават институти и инфраструктури, позволяващи на испанските учени достигнат забележителни постижения. Испания има отлични изследователи в областта на онкологията, които постигат добри резултати на международно ниво. Техните научни постижения обаче се натъкват на спънки, когато се стигне до преобразуването им в реални резултати. Необходим е по-ефикасен начин за комбиниране на трите основни метода за борба с рака: лабораторно, клинично и фармацевтично проучване.

Едно е сигурно обаче, а имено че следващото поколение учени има много добър шанс да направи откритие, с което да се бори с рака. Работата ни е да отгледаме младите таланти и да осигурим на биолозите, генетиците, фармацевтите и лекарите подходящото обучение и средствата, от които се нуждаят за да приемат предизвикателството на пътя им. Съветът ми към бъдещити изследователи? Просто отидете до най-близкия колеж или униерситет и поговорете с дипломирани студенти или други учени. Попитайте ги как са започнали и какви са възможностите пред някой като вас според тях. Съберете различни мнения и тогава смело напред!

Download

Download this article as a PDF