Оксинтомодулин – нова терапия срещу затлъстяването? Understand article

Превод Мария Андрушко. Кейти Уайн и Стив Блум от Кралския колеж в Лондон, Великобритания, описват своята работа върху хормон, който би могъл да се справи с…

Затлъстяването завладя Европа. Установено е, че от 350 милиона възрастни, живеещи в Европейския съюз, около 200 милиона са с наднормено тегло или затлъстяване. В действителност, процентът на хората с наднормено тегло или затлъстяване в някои страни от ЕС е дори по-голям, отколкото в САЩ. Най-обезпокояващ обаче е фактът, че броят на децата с наднормено тегло в европейските страни се увеличава всяка година с 400000: явно проблемът със затлъстяването ще става все по-сериозен за в бъдеще.

Затлъстяването увилечава риска от сърдечни заболявания, диабет, инсулт, инфаркт, болести на дихателните органи, артрит и дори рак. Бързо разпростиращото се заболяване не само се отразява негативно върху здравето, но поглъща и 7% от фондовете на ЕС за здравеопазване. Рискът да се развият заболявания вследствие на затлъстяването би могъл да бъде намален дори само чрез загуба на 5% от телесната маса. Въпреки това кампаниите на общественото здравеопазване, чиято цел е да изтъкнат предимствата на здравословното хранене и упражненията, не са попречили на европейците прогресивно да напълняват. Понастоящем достъпното лекарствено лечение, съчетано с диета, дава само временни резултати и се съпътства от странични ефекти. Основната гастро-интестинална оперативна намеса дава желаните резултати – трайно намаляване на теглото, но се прилага само в крайни случаи поради честите следоперативни усложнения. Научноизследователските групи по света търсят спешно ефективно лечение на затлъстяването. Департаментът по Метаболитна медицина в Кралския колеж в Лондон, водещ в проучванията върху апетита, наскоро публикува заинтригуващо изследване за ролята на чревния хормон Оксинтомодулин като нова възможност в борбата със затлъстяването.

Оксинтомодулин, един от интестиналните хормони, се отделя под формата на малки молекули в гастро-интестиналния тракт, като във физиологичните му действия влиза въздействието върху храносмилането и апетита. Въпреки всичко този хормон не е поредната новост в научната сфера, тъй като е открит преди две десетилетия, когато се установява, че намалява стомашната киселина, а при гризачите забавя изпразването на стомашното съдържание. Изследванията от онова време не установяват същия ефект на хормона при хората, а сведенията за неговата роля в контрола на апетита бяха изложени едва наскоро. Оксинтомодулин се отделя в тънките черва след всяко ядене в съответствие с поетите калории. Предишните изследвания показват, че прилагането на синтетичен оксинтомодулин намалява апетита: това подсказва, че след ядене в своето естествено състояние хормонът сигнализира на мозъка да изпита чувство за “пълнота” и “ситост” (вж. по-долу).

Това проучване подтикна интереса към развитието на пептида като възможна терапия за затлъстяването: на тялото се подава естествен сигнал за ситост и по този начин се намалява приемът на храна. Телесното тегло се поддържа чрез баланса между приетата и изразходваната енергия (вж. по-долу). Цялостният разход на енергия може да бъде разделен на разход на енергия вследствие на метаболитните процеси в организма в нормално състояние и разход на енергия по време на физическо натоварване. Затлъстяването е резултат от преяждане и слаба физическа активност, което води до увеличаване на телесната маса. Наскоро ние проведохме изследвания с доброволци – здрави хора с наднормено тегло и такива със затлъстяване, за да проучим ефекта на оксинтомодулин върху приема на храна, разхода на енергия и телесната маса.

Направено е било двойно, плацебо-контролирано изследване с 15 здрави доброволци с наднормено тегло, които са научени да си инжектират оксинтомодулин подкожно точно преди ядене – три пъти на ден. Приемът на храна и разходът на енелгия са били измервани всеки четири дена и сравнявани с резултатите от контролното изследване, в което същите хора за подобен период от време са приемали физиологичен разтвор плацебо, а не оксинтомодулин. По време на тестването нито доброволците, нито изследващите ги са знаели кое точно от двете вещества – оксинтомодулин или плацебо е използвано на различните етапи. Приемът на храна е бил отчитан при контролно ядене, включващо повече храна от необходимото. При него доброволците е трябвало да се хранят, докато се почувстват сити. Разходът на енергия, свързан с някаква дейност, е бил измерван чрез нов биосензор, който следи сърдечния ритъм и движенията на участника в нормална за него обстановка. Разходът на енергия в спокойно състояние е измерван чрез индиректна калориметрия, която отчита количеството на поетия кислород и на отделения въглероден двуокис.

Резултатите от изследването показват, че след инжектирането на оксинтомодулин доброволците са приели средно с 128 калории или 17,3% по-малко, без да изгубят наслада от храната. Още повече, че по време на лечението с оксинтомодулин техният разход на енергия вследствие на физическа дейност значително се е увеличил с до 143 Kcal/ дневно или 26,2% (вж. по-долу B). Увеличаването на активността е довела до цялостно увеличаване на разхода на енергия с 9,4% (вж. по-долу С), въпреки че разходът в спокойно състояние е останал непроменен. В началото от хората с наднормено тегло или затлъстяване се очаквала ниска активност, но след употребата на оксинтомодулин тя достигнала нормални нива (вж. по-долу D) като резултат от повечето изразходвана енергия през деня. Тези изследвания показват, че оксинтомодулин би могъл да бъде идеалното средство в борбата със затлъстяването, тъй като подтиска апетита и същевременно увеличава двигателната дейност до нормалните нива.

За да се проучи ефектът на оксинтомодулин за по-дълъг период от време, бе направено допълнително изследване с използване на плацебо-контрол. В него отново нито изследващите, нито изследваните знаеха какво лекарство приемат – оксинтомодулин или плацебо. То имаше за цел да установи ефекта от повторна употреба на оксинтомодулин върху теглото и нивата на хормоните (контролиращи мазнините) при здрави хора с наднормено тегло и при доброволци, страдащи от затлъстяване. В това изследвасне за период от четири седмици 14 участници бяха инжектирани с оксинтомодулин, а 12 приемаха физиологичен разтвор плацебо.

Лечението с оксинтомодулин значително намали приема на храна и това ефикасно действие можеше да се проследи чак до края на изследването. Хората в групата, приемащи оксинтомодулин, намалиха теглото си с 2,3 кг, а тези в групата, приемащи плацебо, само с 0,5 кг (вж. по-долу).

Така лечението с оксинтомодулин доведе до допълнително отслабване с 0,45 нж на седмица, тоест скоростта на загубата на теглото при употребата на оксинтомодулин е по-висока от скоростта, постигната с лечение на което и да е друго одобрено средство. Нивата на лептин и адипонектин бяха също измервани, тъй като тези хормони се секретират съобразно количеството мастна тъкан и по този начин служат като маркери, които отчитат трупането на мазнини. След четириседмична терапия с оксинтомодулин промените в количеството на лептин и адипонектин в кръвта бяха пропорционални на намаляването на мастната тъкан. Следователно, тези резултати показват, че приемът на оксинтомодулин намалява както телесното тегло, така и “запасите” от мастна тъкан при хора с наднормено тегло или затлъстяване.

Кризата със затлъстяването до голяма степен се дължи на лесно достъпните, включително вкусни “калорийни бомбички” и на липсата на физическо натоварване. Традиционното подлагане на диета намалява разхода на енергия, като по този начин прави отслабването изключително трудно за хора с наднормено тегло. За разлика от подлагането на диети употребата на оксинтомодулин намалява приема на храна и увеличава разхода на енергия. Този ефект на оксинтомодулин най-вероятно се контролира от хипоталамуса (вж. таблица). Намаляването на апетита беше постоянно за четириседмичния период. През това време наблюдавахме значителна загуба на тегло, както и загуба на мастна тъкан при участниците.

Най-успешното лечение на затлъстяването в момента е оперативната намеса, която е сведена до минимум, като вземем пред вид факта, че подлагането на операция е риск, който освен всичко друго може да доведе и до появата на странични ефекти.

Операция, която кара храната да “пропусне” част от интестиналния тракт, променя нивата на отпусканите хормони, включително увеличава секрецията на оксинтомодулин, а това от своя страна води до загуба на апетит. Успешното отслабване, наблюдавано след хирургически предизвиканото увеличение в кръвта на оксинтомодулин, подсказва, че лечението с този хормон в продължение на няколко години може да е успешно и без да се прилага операция.

Големи клинични изследвания са необходими сега, за да потвърдят терапевтичния потенциал на оксинтомодулина за по-дълъг период от време. Тези изследвания във Фаза III ще тестват ефективността на хормона сред стотици и хиляди доброволци. Това многомащабно изследване е необходимо, за да се установи със сигурност полезното действие на лечението и за да се проследят някои нетипични странични ефекти, ако има такива, които не са се проявили в предишните тествания. Използването на собствения метод на тялото да регулира теглото си може да се окаже /чудесен/ начин за лечение на затлъстяването, при това без страничните ефекти, познати от използването на сегашните одобрени лекарства. В бъдеще този метод би могъл да се окаже подходящото решение в борбата със затлъстяването, а оксинтомодулин неговото ефективно оръжие.

Download

Download this article as a PDF