Какво действително мислят (и знаят) Европейците за науките и технологиите Inspire article
Превод Бойко Григоров. Колко знаят Европейците за науката и технологиите? Какво мислят за тях? Дали изобщо ги интересува? Ръс Ходж от Европейската Лаборатория по…
Лесно е да се види че науките и технологиите напредват по-бързо от всякога-иди в голям магазин за електроника; насочи обектива на Google Earthw1 към дома си; опитай една от тези навигационни системи които могат да те накарат да мислиш че можеш да шофираш със затворени очи(не го опитвай обаче!). Виждайки всички тези чудеса, ти може да си помислиш че познанието на хората за науките и технологиите- и техния интерес към тях-се запазва на ниво. За нещастие обаче, това не е така! През последните няколко години, интересът на Европейците към науките и технологиите е намалял- просто една тенденция показана в серия от проучвания, т.н. Евробарометър. Резултатът от тези проучвания неминуемо ще бъде от интерес за учителите, които вероятно са нашата надежда да променят нещата. Пълните проучвания и внимателен анализ от техните резултати може да се види на Интернетаw2. Статията представя няколко съществени неща!
Повече от десетилетие, Европейският съюз провежда редовни проучвания, наречени Евробарометър, да следи какво е общественото мнение и познания по широка гама от теми из целия Европейски съюз. Една от причините е да се намери обща основа тъй като Европейският съюз изработва програми за страни с различна култура; друга причина е да се оцени ефекта от програми в миналото. Резултатите също се използуват да се реши какви проекти – в образованието и други области – Европейската Комисия ще подкрепя в бъдеще. Два специални Евробарометъра проведени в 2005 би трябвало да се от интерес за учителите: “Европейците, Науките и Технологиите” и “Социална значимост, Наука и технологии”. Тази статия фокусира на първата.
Целта на Евробарометъра “Европейците, Науките и Технологиите” беше да се установи:
- Интереси и информираност на Европейските граждани
- Техните познания по науките и технологиите
- Отношението им към науките и технологиите
- Идеи относно отговорността на учените и политиците
- Отношение към научните проучвания в Европа сравнени с други части на света.
Анализът набляга на насоките в Европа като цяло, и прави един подробен разбор на отговорите да разкрие някои забележителни разлики между страните, половете, и други типове групи. Резултатите се сравняват с проучвания в миналото за да се разбере как еволюира отношението на Европейците към тези проблеми. По-долу са някои от въпросите и кратък анализ на резултатите.
Въпрос: “Хайде да говорим за темите в новините които ви интересуват. За всеки тема която аз ще прочета на глас, вие ще ми кажете колко е интересна за вас- много, средно или абсолютно неинтересна.”
|
Теми |
Много интересна |
Средно интересна |
Неинтересна |
||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| 2005 | 1992 | Разлика | 2005 | 1992 | Разлика | 2005 | 1992 | Разлика | |
|
Замърсяване на природната Среда |
38% | 56% | -18 | 49% | 38% | +11 | 12% | 6% | +6 |
|
Нови медицински открития |
33% | 45% | -12 | 50% | 44% | +6 | 16% | 10% | +6 |
|
Нови изобретения и технологии |
30% | 35% | -5 | 48% | 47% | +1 | 21% | 18% | +3 |
|
Нови научни открития |
30% | 38% | -8 | 48% | 45% | +3 | 20% | 16% | +4 |
|
Sports newsСпортни новини |
26% | 29% | -3 | 42% | 38% | +4 | 32% | 33% | -1 |
|
Политика |
22% | 28% | -6 | 49% | 52% | -3 | 29% | 20% | +9 |
Тези са резултатите за Европа като цяло (1000 души проучени във всяка от 25 страни/членки на ЕС). Като цяло, има значителен спад в броя на хората които казват че научните теми са “Много интересни” в периода между 1992 и 2005. В допълнение, има интересни разлики между различните страни. В един опит да се набележат причините зад тези тенденции, интервюиращите комбинират първите 4 теми в една генерална категория (“нови изобретения и технологии”) за един анализ поотделно за всяка страна. Запитаните в Кипър показват най-голям интерес: 54% казват че те са “Много интересни”, далеч над средното Европейско ниво. В другия край на спектъра, само 14% от Литовците казват “Много интересни”, наравно със 15% от Румънците, 16% от Италианците, 17% от Българите, и 18% от Португалците.
По-долу са дадени резултатите на проучването направено на различни групи и някои интересни тенденции:
| “Много интересни” | |
|---|---|
| Mъже Жени |
40% 21% |
| Възраст 15-24 Възраст 55+ |
38% 24% |
| Завършено образование след 20 Завършено образование до 15 |
41% 19% |
Тези които се “Много интересуват” или “Средно интересуват” бяха запитани да оценят темите от които най-много се интересуват. Отговорите са:
| Медицина | 61% |
|---|---|
| Околна Среда | 47% |
| История, литература, теологии, и др. | 30% |
| Интернет | 29% |
| Икономика и социални науки | 24% |
| Астрономия и Космос | 23% |
| Генетика | 23% |
| Нанотехнологии | 8% |
Има някои изненадващи разлики в това как различните групи оценяват тези теми. При медицината, например, резултатите са:
| Участниците които оценяват медицината като една от темите които са най-интересни за тях | |
|---|---|
| Мъже Жени |
50% 73% |
| Възраст 15-24 Възраст 55+ |
40% 73% |
| Завършено образование до15 Завършено образование след 20 Продължават да учат |
73% 61% 38% |
3951 участници смятат “неинтересни” новите изобретения или технологиите или новите научни открития, и на въпроса защо те отговарят така:
| “Не ги разбирам” | 32% |
| “Не ме интересува” | 31% |
| “Не ми трябва” | 16% |
Защо хората не разбират? Анкетьорите задават въпроса “Колко информирани се чувствате – много добре, средно, или слабо относно тези теми? “ Резултатите са:
|
Теми |
Много добре информирани |
Средно информирани |
Слабо информирани |
||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
|
2005 |
1992 |
Разлика |
2005 |
1992 |
Разлика |
2005 |
1992 |
Разлика |
|
|
Замърсяване на прородната среда |
15% | 25% | -10 | 61% | 60% | +1 | 23% | 18% | +9 |
|
Нови медицински открития |
11% | 12% | -1 | 59% | 59% | 0 | 28% | 18% | 0 |
|
Нови изобретения и технологии |
11% | 9% | +2 | 53% | 53% | 0 | 35% | 36% | -1 |
|
Нови научни открития |
10% | 9% | +1 | 51% | 51% | 0 | 37% | 37% | 0 |
|
Спортни новини |
28% | 26% | +2 | 41% | 40% | 0 | 29% | 32% | -3 |
|
Политика |
20% | 20% | 0 | 55% | 60% | -5 | 24% | 19% | +5 |
После се задава въпроса откъде хората черпят информация за науката. Резултатите са следните:
|
Колко често … |
Редовно |
Често |
Рядко |
Никога |
|---|---|---|---|---|
| Четете научни статии във вестници, списания, или на Интернета? | 19% | 40% | 20% | 20% |
| Говорите с приятели за наука или технологии? | 10% | 37% | 26% | 27% |
| Посещавате публични събирания да дискутирате наука и технологии? | 2% | 8% | 19% | 71% |
| Подписвате петиции или участвате в улични демонстрации относно атомната енергия, биотехнологията или околната среда? | 2% | 11% | 14% | 73% |
После интервюираните са били запитани кои институции посещават:
| Кои от следващите сте посетили през последните 12 месеца? | |
|---|---|
| Библиотеки | 34% |
| Зоопаркове или аквариуми | 27% |
| Музеи на изкуството | 23% |
| Научни музеи, технологични музеи или научни центрове | 16% |
| Научни изложби и седмици на науката | 8% |
Интересно, в Швеция много по-голям процент от населението посещава научни центрове и технологични музеи: 36% от интервюираните са осъществили подобна визита през последната година. Като цяло в Европа, има силна корелация между нивото на образованието и подобни визити: 25% от хората които завършват образованието си след 20 са посетили подобни места, сравнено със само 7% за хората които са приключили с образованието си до 15.
Друга част от това проучване засяга познанията на хората за научни факти. Тринайсет факта бяха представени и участниците бяха попитани дали това е истина или не. Таблицата по-долу показва резултатите.
| Въпроси | Истина | Неистина | Не знам |
|---|---|---|---|
| 1. Слънцето се движи около Земята. | 29% | 66% | 4% |
| 2. Центъра на Земята е много горещ. | 86% | 7% | 7% |
| 3. Кислорода който дишаме идва от растенията. | 82% | 14% | 4% |
| 4. Радиоактивно мляко се обезопасява чрез варене. | 10% | 75% | 15% |
| 5. Електроните са по-малки от атомите. | 46% | 29% | 25% |
| 6. Континентите на които живеем са се движили от милиони години и ще продължават да се движат в бъдещето. | 87% | 6% | 8% |
| 7. Гените на майката определят пола на детето. | 20% | 64% | 16% |
| 8. Най-ранните хора са живеели по времето на динозаврите. | 23% | 66% | 11% |
| 9. Антибиотиците убиват вирусите и бактериите. | 43% | 46% | 11% |
| 10.Лазерите работят като фокусират звукови вълни. | 26% | 47% | 28% |
| 11. Радиоактивността е продукт на Човека. | 27% | 59% | 14% |
| 12. Хората както ги знаем днес са се развили от ранни животински видове. | 70% | 20% | 10% |
| 13. Земята обикаля около Слънцето за един месец. |
От 25 страни, Швеция има най-висок процент на правилни отговори (79%); Кипър има най-нисък (49%). В няколко страни, процента правилни отговори е нараснал значително от последното допитване през 1992: Белгия (13%), Германия (10%), Ирландия (10%), Люксембург (17%) и Холандия (11%). Наблюдава се голяма разлика между отговорите дадени от различни групи:
| Групи | Средно правилни отговори |
|---|---|
| Мъже Жени |
70% 62% |
| Възраст 15-24 Възраст 55+ |
70% 59% |
| FЗавършили образование до 15 Завършили образование след 20 |
53% 76% |
| Посещават църква повече от един път на седмица Никога не посещават църква |
54% 70% |
Голяма част от този Евробарометър се концентрира на отношението на обществото към науката: въпрос на доверие и оптимизъм във способността на науката да подобри обществото и света. На въпроса: “Между следващите категории хора и организации, кои три са най-добре квалифицирани да обяснят въздействието на науките и технологиите върху обществото?“, участниците отговарят:
| Учени работещи в университети и правителствени лаборатории | 52% |
| Телевизионни журналисти | 32% |
| Учени работещи в индустриални лаборатории | 28% |
| Журналисти от пресата | 25% |
| Лекари | 23% |
| Асоциации за опазване на природата | 21% |
| Организации за защита на консуматора | 16% |
| Писатели и интелектуалци | 10% |
| Индустрията | 6% |
| Правителството | 6% |
| Политиците |
Интервюираните после били запитани да отговорят на следното: “Един ден науката ще е в състояние да даде пълна картина как работи Вселената и Природата.“ Средният отговор в Европа като цяло е: 50% съгласни, 26% не са съгласни, а останалите нямат мнение (или не знаят). Но отговорите по страни са крайно различни. В Малта и Гърция, повече от 70% от населението е съгласно, докато само 27% от шведите са съгласни (54% не са), и резултатите са почти същите в другите Скандинавски страни и Исландия.
Повсеместния оптимизъм за потенциала на науката бе също така измерен, като участниците бяха запитани да отговорят на следните въпроси:
| Твърдение | Съгласни | Против |
|---|---|---|
| Научният и технологичен прогрес ще помогне да се лекуват болести като СПИН, рак и т.н. | 88% | 4% |
| Науката и технологиите правят живота ни по-здравословен, по-лесен и по-комфортен. | 78% | 6% |
| Благодарение на науката и технологиите, бъдещите поколения ще имат по-добри възможности. | 77% | 8% |
| Ползата от науката е по-голяма от евентуалните вредни ефекти. | 52% | 14% |
| Науката и технологиите ще помогнат да се ликвидират бедността и глада по света. | 39% | 37% |
| Благодарение на научния и технологичен напредък, ресурсите на Земята ще бъдат неизтощими. | 23% | 54% |
| Науките и технологиите могат да решат всеки проблем. | 21% | 58$ |
Останалите отговарят уклончиво “нито съгласни нито несъгласни”, или “не знаят”. Тук също има интересни разлики между страните, което си струва да се проучи по-нататък.
Проучването по-нататък продължава с по-специфични въпроси за технологии и приложения. Участниците бяха запитани какво им е мнението им за следващите твърдения:
| Твърдение | Съгласни | Против |
|---|---|---|
| Науката и технологиите са отговорни за повечето от проблемите които имаме сега със околната среда. | 57% | 20% |
| Храни произведени от генетични модификати са вредни. | 54% | 14% |
| Науките и технологиите не могат да играят някаква съществена роля в подобряването на околната среда. | 28% | 50% |
Тези въпроси показват някои от най-големите разлики в настроенията по цяла Европа. Кипърците (88%) и Гърците (80%) са най-загрижени за генетично модифицираните храни, докато много по-малко са загрижени например във Великобритания (33% съгласни; 23% несъгласни със това твърдение че те са опасни) и в Холандия (30% съгласни; 39% несъгласни).
Проучването включи една ‘степенна карта’ по преподаване по науките в Европа: участниците бяха запитани да отговорят на твърдението, “Часовете по науки в училище не са достатъчно привлекателни”. Ето някои отговори:
| Страни | Съгласни | Против |
|---|---|---|
| 25 Членки на ЕС/асоциирани | 50% | 15% |
| Турция | 66% | 9% |
| Швеция | 64% | 6% |
| Словения | 63% | 10% |
| Австрия | 61% | 8% |
| Франция | 60% | 10% |
| Португалия | 60% | 6% |
| Малта | 39% | 21% |
| Германия | 36% | 36% |
| Чехословакия | 36% | 11% |
| Кипър |
Това е само един малък пример от обширното проучване което дава дълбока представа за състоянието на общата култура и възприятията за науките сред населението на Европа. Добре е да ги има всички тези цифри и факти; но реалния въпрос е какво означават те. Да се отговори на този въпрос е предизвикателството което стои пред Европейската Комисия, правителствата на страните, министерствата и останалите институции които определят политиката и проектите които ще подкрепят за да се подобрят познанията на хората и отношението им към науките. Тези цифри могат също да се изпослзуват за подкрепа на нови идеи и инициативи, особено при определяне на стипендии за образованието.
Web References
- w1 – Google Earth комбинира сателитни снимки, карти и способноста на Google да представи географията на света пред вас.
- w2 – Уеб сайта на Евробарометър.